Николай

Николай

сряда, 12 октомври 2016 г.

ОПИТ ЗА ВЕЧНОСТ

чакам те
да
не дойдеш
НАЙ-СТРАШНИЯТ БЕЛЕГ
ОТ ТЕБ

боли ме
раната
която нямам
искам
да вляза в теб
като храната
която остава
непипната
в порцелановата
ти чиния
докато мислиш
за друг

в крайна сметка
ще ме изядеш
за да забравиш
че не го обичаш
в доживотния затвор
на очите ти
аз съм кожата
на избягал затворник
който сам ще се върне
в килията
защото отвън
без теб
не може
да бъде
свободен
мога да се удавя
в морето
за да те забравя
но се страхувам
че ти
ще се окажеш
дъното му
ВИСША МОДА

голи сме
като дрехи
които никога
не са се събличали
липсва ми
да ми липсваш
веднага
гледам си на кафе
и виждам теб
с друг
изпивам те
преди да си го
срещнала
ВНЕЗАПНА СМЪРТ

правим любов
на пода
между котките ти
за да откраднем
по девет живота
от всяка
и те получават
десети
НЕРАЗДЕЛНИ

живеем
живота на другите
за да се разделят
вместо нас
не се задържай
в мислите ми
ще сме двама
и сърцето ни
ще се опразни
ПИРОМАНИ

топла си
само
когато споделям
студа ти
влачиш мъже у дома
за косите
и искаш да ги убия
с ножа
на любовта си
толкова трупове
между нас
а гробището
не спира да
освобождава място
стоя
на отворен прозорец
за да изстинеш
и вдигнеш температура
от сърцето
по цялото тяло
когато само времето
може
да замръзне
НАЙ-ГОЛЕМИЯТ СТРАХ

боя се
да не те изгубя
без страх
РАЗДЯЛА ОТ ПЪРВИЯ ОПИТ

да кажеш на жена
че й крадеш
приятелите
и тя да спи с теб
за да си ги върне
гладът
е сърцето
на тези
които
не правят любов
за да не я убият
от преяждане
направи си татус
на сърце
върху рамото
на което
аз
не съм плакал
за да изсъхне
мастилото
и да разбереш
че съм в теб
с повече
от само
един орган
ДОБАВЕНА СТОЙНОСТ

кой ще е лицето
когато гърбът ни обърне
в дребната монета
с две различни страни
на едно общо сбогуване
искам да ти изям
котките
за да получа
алергия
към любовта ти
но се страхувам
че ще прибереш
още от улицата
за да не излекуваш
болестта ми
КЛИМАТИЧНИ ПРОМЕНИ

страшно е дори
само това че
студена
си толкова топла
колкото стига
да забравя зимата
в сезоните на сърцето
си
и да не мога
да опозная лятото
с теб

НАЙ-ТЪЖНАТА ЦЕЛУВКА

следа
от червило
по бузата
на Христос
ОБЯСНЕНИЕ В ЛЮБОВ

търся с кого
да сгреша
една раздяла


С благодарности за Васил Прасков
ако си морска скала
която мие лице
в плитчините
позволи ми
да съм корабът
който се разбива
в теб
за да ни свързват
поне отломките
преди дълбокото
да ги погълне
всички думи
за любов
са книги
които не
убиват
времето
ще се превърна
в червило
на устните ти
другите ще ме изтриват
с целувка
а ти ще ме добавяш
още и още
защото никога
не се разделяш
с мен
само с теб
мога да приспивам
деца
без да изляза педофил
да галя мъже
без да им ставам
любовник
и да спя с жени
без да ти изневерявам
като малко рождено петно
което пази света ти
от изчезване
завий ме
със сърцето
си
за да не умрем
от студ
намерих венчална халка
на една задънена улица
някой беше изпуснал
любовта си
подарих ти я
за да усиля
нашата
в която винаги сме
еднакви
и когато я сложи на
пръста си
ти ме зарадва
с раздяла
защото те беше
превърнала
в жена която не обича
себе си
тиха си
като зима
без сняг
за да чувам
по-силно
ударите
на сърцето ти

  С благодарности за Васил Прасков
дяволът е в детайлите
а ти си
падналият им ангел
който пришива ръце
за раменете ми
като криле
отрязани от другите
но е тъмно
и двамата заедно
малко напомняме
нощно небе
да ти имам нощницата
още днес
за да я заменя
по тялото ти
утре
когато ще виждам
отблизо
светкавиците
от облака на
сърцето ти
в което е винаги
тихо без мен
събуждам се бавно
когато приспивам
теб
и студа ни
ти си
като канал
за трафик на хора
продаваш ми вечно
телата
които си отвлякла
в себе си
за да не знам
че съм се слял
с твоето
и вече не мога
да го откупя
обратно
мога
без другите
с теб
да проглеждам
като бебе
което все още не знае
цвета на очите си
попитай ме за всичко
и няма
да ти кажа нищо
за да остана въпросът
който чакаш
цял живот
в отговорите
на другите

 С благодарности на Васил Прасков
аз съм
твоята сърдечна
недостатъчност
която не е
болка за
умиране

ЗАМРЪЗВАНЕ

лятото
е изстинала форма
на теб
С благодарности за Васил Прасков
ДАЛЕЧНИЯТ ИЗТОК

сьрцето ти е
като тьмна индия
в която аз сьм
малкият
китай
польхьт
на студа ти
е топьл
утре
с теб
вече
ще бъдем история
защото ще се разделим
с раздялата
ако понякога ти се иска
да потънеш в земята
може ли аз да сьм
почвата
скърцаш със зъби
в гласа ми
когато говоря за нещо
различно от теб
ОБЕЩАНИЕ

ако се изгубя
в нощта
на очите ти
винаги ще бьде
ден
лека-полека
ни натежа
лекотата
да се разделяме
заедно

миглите ти
са криле
на изчезнал вид птица
не познавам вида й
за да го забравя
С благодарности за Васил Прасков
ОБРАЗ И ПОДОБИЕ

погледът ти е като бомба
с часовников механизъм
и е труден
изборът
ако те задържа
в ръцете си
ще остане само
часовникът
ако те отпратя
обратно в света
ще го взривиш
целия
и няма да има къде
да си без подобие
бъркаш в контакта
на очите ми
и студът
дава на късо
тялото ти
е тетрадка
в която записвам
своите неизвинени
отсъствия
докато чакаме
да ни раздели
голямото междучасие
на живота
ако ще ме късаш
нека бъда само
трилистна детелина
с която
не те обичам
се пада
постоянно
листото в средата
бавна си
като сълза
от сняг
която бърза
да усили студа
в шепата ми
но се стапя
веднага
потънала
в топлата линия
на живота
най-дългата целувка
още чака в коридора
където й отхапахме
устните
с думи
земята ни бърка по навик
със слънцето
преди телата ни да я сковат
с голата пряспа
на самотата си
НАЙ- ХУБАВАТА КНИГА

за чудо и приказ
се получи
нашата
ненаписана книга
ПОСТОЯНЕН АДРЕС

така и не ремонтирахме
старото си жилище
в което
все още
не сме се нанесли
тежка си
като перце
от птица
което пада
върху чуждо рамо

С благодарности за Васил Прасков

неделя, 2 октомври 2016 г.

първата картичка която не
ми изпрати

беше за коледа
и в нея пишеше – в
винаги с теб
никога
подпис
само твоя
непозната
СЛЯПА СРЕЩА

постоянно добавям лица
в социалната мрежа
на дните си
забравям ги
преди да ги запомня
и чакам поне някое от тях
да седне в метрото
насреща ми
и да премълчи тишината

СИРАЦИ

първата ни обща дума
беше –
майко
втората ще бъде
тишината
която търсим как да
поделим
така че
да не ни се окаже
мащеха
времето

УИКЕНД

сърцето ти
е твърдо като нафора
изядена
в неделя сутрин
когато влизам с равни
стъпки
в църквата на
безразличието
където всички божествени
мерки
за време
опитват да те заместят
напразно
new age love

хванали сме се
за гушите
и влюбените
гледат към нас
с ужас
защото още не знаят
че това е най-бързият начин
да спираме един по друг
дъха си
и едновременно
да се стоплим
до смърт

не мога да си спомня
думите
които трябваше
да не ти казвам
затова ще ти дам
тишината
която не искам

КВИТ

да имаш да взимаш
от другите
да даваш
каквото ти взимат
на мен
едно сега
без теб
но пред очите ти
в които не задържаш
само мен
е повече
от малкото
което
би ми дала
всяка
от цялото си
тяло
без сърце

ЛЮБОВТА СТАВА СЕМЕЙСТВО

когато попиташ някой
защо
ръцете му са толкова
студени
а само преди миг е бил
пред печката
на която е готвил
за себе си
гледам те право в очите
и ти не помръдваш от
моите
не можем да се наситим
от погледи
така са ни поставили
в музея за восъчни фигури
толкова близо
един срещу друг
че да не можем
да се докоснем никога

ПРОГНОЗАТА ЗА ВРЕМЕТО

ако си облак
не искам да бъда
дъжда ти
а небето
в което умираш
КОГАТО СИ ВРЕМЕТО

после е
винаги
рано
за сбогом
навреме
оставям чешмата да капе
за да я слея с теб
в мисълта си
и да изтечеш
но става наводнение
и заедно се удавяме
на дъното на сърцето ми
времето между нас
е скритата плевня
където ти ще родиш
следващия спасител
и аз ще плача от щастие
че не съм бащата
и няма
да изгубим Бог заедно

тиха си
като куршум
ударил
бронежилетка
но най-много
боли от изстрела
който не може да остави
белег
толкова стана приятно
и топло
твоето отсъствие
че ако го смениш със себе
си
ще умра
от студ
не ме карай
да падам в теб
защото няма да има
къде да се изправя
навсякъде ще е
пълно с моите трупове
които непрекъснато
ще възкръсват
и ще ме гонят
за да останат
единствени
мисленето е опасно
защото води право
при сърцето
което не може
да мисли
Black Friday

продавам с намаление
смъртта си
като бонус
със ситния шрифт
в договора
получаваш
живот
с мен
писна ми
ухото
да мълчиш
в мен
ако си пясъчен замък
мога ли да ти бъда дете
за което по-късно ще си
спомниш
че не е твое
но са те накарали да
вярваш
че си ме родила
за да не те боли толкова
когато те разруша
преди още да съм те
построил

ти си студеният ангел
който живее зад мен
и се продава
на времето
а аз - стъклената ти витрина
толкова дълго сме
един до друг
че си струва
да си оцапаш с кръв
крилете
докато ме чупиш
но се страхуваш
че ако остане
капка по мен
ще излезе че сме били
заедно
и всички ще те бъркат само
с
кукла

обичам
само когато виждам суша
добре познаваш
сърцето ми
идваш
само когато вали



оттук нататък да знаеш
че ще те обичам
само когато мълча
страхувам се
че ще забравя
всички думи
всяка сутрин
белезниците на тишината ти
ме връзват за рамката на
леглото
срещу огледалото
за да гледам
как правя любов
без теб
мълчанието ти е
малкото радио
на което върви постоянно
нашата песен
преди още да си я чула
любовта строи мостове
а ние продължаваме да
чакаме
от психиатрията да избяга
поне един пироман
за да ги запали
от сърце
и да се стоплим
с чуждия пушек
преместих сърцето си
в мозъка
и то го изяде
веднага
сега обичам
но не помня
кой
ВРЕМЕ

обичам те
с глада
в който те
нямам

събота, 1 октомври 2016 г.

всеки се моли
да е поне капка
в погледа ти
а аз искам
да се превърна
в очите ти
за да изплачеш
другите като сълзи
преди да ослепееш
с мен
РЕЦИДИВИСТИ

досието ми за теб
е толкова престъпно
чисто
че не мога дори
да омърся с мислите си
празнотата между нас
поканих те
без твоето съгласие
на празна среща
с точен ден и час
но ти дойде
и намери в сълзите ми
щастие
само защото не знаеше
че плача за поезията
на твоето изгубено
неидване

СРЕЩА

да сбъркаш телефонния си
номер
от бързина
да довършиш
любовно писмо
и тя да не може
да ти се обади
за да ти каже
че ще отиде на срещата
на която ти няма да дойдеш