Николай

Николай

сряда, 31 август 2016 г.


целувам те с език
за да забравя
че ти си езикът
на който не мога
да бъда целувка

С благодарности за Васил Прасков
три пъти се отричах от теб
веднъж защото те обичах
веднъж защото те мразех
и още веднъж-
защото мразех да те обичам

на третия път щастието не дойде
постоянен адрес

ние сме име на град
замръзнал
в пощенска картичка
която утре няма да получим
паганини

любовта ни
е като дявола
който държи в ръцете си
цигулка
за да къса
струните й


https://www.youtube.com/watch?v=feVg__MtG2k 
слепият обущар

скъсаните обувки
които не е успял да поправи
са очите му
последното което е видял
с тях
е нощното небе
сега в тъмнината му
винаги 

падат звезди
цветята които е пазил
от плевели
сега затрупват
ръцете му

градинарят започва
смъртта си

 С благодарности за Васил Прасков

вторник, 30 август 2016 г.

грънчарят събира глината си
като тяло на жена
която не иска
да напусне никога
после подрежда парчетата на счупения съд
по- бавно от самия себе си
ПОСЛЕДНО ТАНГО БЕЗ ПАРИЖ

покани ме на кино
и после не идвай
на филма
в който ни няма


 С благодарности за Васил Прасков
УГАРКА

аз съм горяща цигара
а ти- пепелник
само моята смърт
ни събира


твоята свобода
е затвора
от който си тръгвам
бездомен
bang bang 

купи ми детски пистолет
за да застрелям празнотата ти
без да знам
че пистолетът
с който стрелям в теб
е празен

понеделник, 29 август 2016 г.

ДЕТЕТО НА КОЛЯЧИТЕ

агнетата искат да умрат
за да не станат овце
за броене
преди съня на детето
вместо да са ангели
в съня му


 С благодарности за Васил Прасков

РЪЦЕТЕ С КОИТО МЕ НЯМАШ

всеки път когато си в ръцете ми
съм срязана вена
кървяща през теб
но само ти си смъртта
която запълва
моето отсъствие
ПЕСЕН НА ПЕСНИТЕ

само с един прекъсващ микрофон
по средата на бар без цигари
жената в рокля на тъмни череши
и очи от листата на хмел
пее по- добре от телевизия
не заради очите и роклята
и не заради гласа на момиче


блендата й е адски фалшива
но пее красиво
защото лицето й носи
цялата болка
да правиш любов
с някой който вече го няма
и да му позволиш
да продължава
да прониква
в теб по- дълбоко
от никога

https://www.youtube.com/watch?v=Q-UNjd4t1zs&noredirect=1

в тъмната ни вода
аз съм капка
толкова малка
че няма да забележиш
когато изчезна напълно

неделя, 28 август 2016 г.

хората нямат криле
ние-
хора



ако стоя цял ден
от едната страна
на някоя метростанция
може и да те срещна
но едва ли
едва ли за дълго

ако стоя всеки ден
от едната страна
на някоя метростанция
все някога ще те срещна
със сигурност

но няма да те позная
защото ще познавам
чакането.

времето е бълха
в погледа на безръките
които нямат с какво
да се спасят
от ухапано
всичко което остава
от любовта
е тишината
но не можем да имаме
всичко
самотата
е слабост
в която си силна
без мен

https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10209426355511768&set=a.10204117782840769.1073741935.1111357967&type=3&theater

любов

гола е
слепотата на дрехите
пожелала да ползва телата ни
без които еднакво не можем
старецът сутрин убива
всички овце които е броил
за да заспива без сънища

детето е друго безсъние

 С благодарности за Васил Прасков
ти си лед
по- прозрачен
дълбок
и студен
от водата
в която изчезва
скулптурата на ангела
се смее
когато вали
защото може да плаче


 С благодарности за Васил Прасков
ВЕЧНАТА СМЪРТ

библиотекарят
който работи
от незапомнени времена
колона на статуя
в заглъхналото дъно
на читалнята
чака някой да му подари
книга

НИКОЛАЙ ВЛАДИМИРОВ
(& Kansuke Yamamoto - Untitled, 1940)


 С благодарност за Васил Прасков

събота, 27 август 2016 г.

искам да съм плачът
в очите на детето
което няма никога да имаме
защото само детските очи
могат да се усмихват в плача си
по-дълго
от плача в усмивката си

НИКОЛАЙ ВЛАДИМИРОВ
(& Ansel Adams - Waves, Dillon Beach, 1964)


 С благодарности за Васил Прасков
всичко което предстои
се губи
защото е протекло другояче
преди да се прости
с отсъствието

НИКОЛАЙ ВЛАДИМИРОВ
(& Vivian Maier - Time)


С благодарности за Васил Прасков

никой не е по-гол
от този
който крие голотата си
облякъл дълга тишина
към някого
тишината не е безразлична
когато няма своя дреха
за сбогуване

НИКОЛАЙ ВЛАДИМИРОВ
(& Edward Weston - Nude, 1934)
 
С благодарности за Васил Прасков
 
мога да съм устата с която
имаш навик да пиеш
кафе
но предпочитам да стана
празната чаша в която
все не стига кафе
за събуждане

НИКОЛАЙ ВЛАДИМИРОВ
(& George Platt Lynes - Mark Pagano, ca. 1950)


С благодарности за Васил Прасков

само две отсъствия ми стигат
за да съм сигурен че те обичам

да се откажа от всички
заради теб
и да те пусна
за да не трябва
да се отказваш
от всички

НИКОЛАЙ ВЛАДИМИРОВ
(& Andre Kertesz - Still Life Photography)
 
 С благодарности за Васил Прасков
всяка любов има край
само нашата няма
начало

НИКОЛАЙ ВЛАДИМИРОВ
(& Alfred Eisenstaedt - Untitled, 1941)



 С благодарности за Васил Прасков

твоят страх е смъртта
моят страх е живота
по средата умираме
заедно

НИКОЛАЙ ВЛАДИМИРОВ
(& Elliott Erwitt - Untitled, 1968)
 
 
 С благодарности за Васил Прасков

не затваряй прозореца
за да се чува
колко е шумно отвън
и да не чуваме
колко сме тихи отвътре
когато гледаме прозорец
заедно

НИКОЛАЙ ВЛАДИМИРОВ
(& Andre Kertesz - Polaroids)

 С благодарности на Васил Прасков



няма любов
вън от тялото
което я изпреварва
със старост

НИКОЛАЙ ВЛАДИМИРОВ
(& Saul Leiter - Untitled)
 С благодарности за Васил Прасков


нищо не е по-голямо
от хляба
освен когато го нямаш
да ти предложат хляб срещу това
да престанеш да пишеш поезия
а ти да избереш поезията
и бавното умиране от нея
вместо смъртта
цял живот

НИКОЛАЙ ВЛАДИМИРОВ
(& Robert Doisneau - Untitled)



С благодарности за Васил Прасков
самотата
е чайка
в град без море

ти си град в който морето
е толкова много
че чайките не могат да изплуват
за да бъдем еднакви поне
в самотата си

НИКОЛАЙ ВЛАДИМИРОВ

(& Vivian Maier - New York City, about 1955)



С благодарности за Васил Прасков