Николай

Николай

петък, 2 септември 2016 г.

балерината

насън
облича костюма
на вечния лебед
и стъпва на пръсти
в своята музикална кутия
( с капак за да не спира
музиката)


но с всяко утро се къса
пружината която я навива
и птицата остава без крака
във вечното огледало
срещу леглото
на нейното бавно умиране

четвъртък, 1 септември 2016 г.

par avion

пощите не работят
наужким
а мъртвите не получават
писма
които не могат сами да отворят
мама

вече не носи сутиен
за да храни по-бързо
цветята
в саксиите на балкона
с млякото от което
никога не вкусих
вечни сме
като останки на болница
която е била съборена
преди здравите да я напуснат
дъщерята на рибаря

всяка нощ
сънува че е риба
която не може
да си поеме дъх

на събуждане
твърде съм близо
за да се върна при теб
която си твърде далеч
без мен

сряда, 31 август 2016 г.


целувам те с език
за да забравя
че ти си езикът
на който не мога
да бъда целувка

С благодарности за Васил Прасков