спомените са красиви
само когато те няма
в останалото време са
единствени

ЗАЕДНО

нощем
миришеш на дните
в които те няма
денем мириша
на теб

толкова са много
запетайките
в тишината
с която отлагаме думите
че не остана място
дори
за една удивителна

едно птиче ми каза
че ме обичаш
но аз не познавам
езика на птиците
защото още те търся
сред думите

докато те няма
мога да бъда
навсякъде
с теб
но за да дойдеш
местата
на които мога да остана
са две –
сега
или никога

СЪТВОРЕНИЕ

на седмия ден
Бог си взе
почивка за да събере
най-доброто от себе си
което бе оставил
за накрая
на осмия ден
те направи
оттогава не е създал
нищо ново
защото постоянно
гледа теб

тялото ти
е раздяла
с времето

дъждът е дълъг
колкото вечност
ти - дълга
колкото дъжд

всичко се връща
но ти
не си всичко
защото не умееш
да си тръгваш

ПИСМО ДО СЪРЦЕТО

ако обичаш
спри
за да дишам

С благодарности за Васил Прасков

не си добра
отличен ученик си
можеш да ме накараш
да си глътна
граматиката пред теб
да ме затвориш в скоби
за да не чуваш
как спираш дъха ми
само едно не можеш –
да избягаш
от моето многоточие

ОБЯВА НА СТЕНАТА ТИ

заменям вчера
с днес
в замяна предлагам
веднага

ПО РАЗПИСАНИЕ

за всеки влак
си има пътници
за нашия
другите изкупиха
билетите
дори за правостоящи
а следващият
идва празен
вътре с нас

 С благодарности за Васил Прасков

ако си книга
искам да умра
между кориците ти
буквално в последния ред
за да останеш без думи

 С благодарности за Васил Прасков

НИКОГА

сега с теб
е винаги
после

сърцето ти
е лудница
в която всички твои
пациенти
полудяват тихо
защото са на
антидепресанти
и с вързани ръце
за всеки случай
само за мен си забравила
нарочно
усмирителната риза

 С благодарности за Васил Прасков

няма да дойда
с влака
който закъснява
не съм в него
не съм и гарата
на която чакаш
аз съм багажът
в който забрави
да си сложиш
дрехи

ХОРАТА ИСКАТ НОЖОВЕ

който нож вади
умира за ножа
с който друг е пристъпвал
към него
само миг
преди да го
прегърне

ще седна тихо до
съня ти
и няма да вляза в него
за да забравиш
че не съм идвал

вчера бяхме
утре
утре ще бъдем
завинаги
вчера

сам съм
дори сянката ми
с която бяхме любовници
вече отиде
при теб

най-после съм с теб
сега си с мен
два пъти –
веднъж на живо
и веднъж по спомен

втория път
те обичам

аз съм
навикът
да ме убиваш
когато изчезна
ще стана смъртта
без която не можеш
да дишаш

 С благодарности за Васил Прасков

уморих се
да правя любов
без предпазни средства
с тишината ти
от нея се раждат
единствено
думи

 С благодарности за Васил Прасков

ТУРИСТ ПО НЕВОЛЯ

никога не съм бил
на местата
на които ме водиш
без мен
но ще ги помня по-дълго
от там
където ще бъдем

САМОТА ОТ ПРЪВ ПОГЛЕД

да гледаш в някой
който не те вижда
сам

МЕЧТА

да чукна на дърво
в сърцето ти
да се отвори хралупа
и да ме пусне
като червей
там
където никой кълвач
не е влизал
докато пълзя
все още кален
да се заразя
от чистотата ти
и да се превърна в
пеперуда

не си права
легнала си
в сърцето ми
като завързана
за топло легло
и ме молиш
без думи
да затегна още възела
за да умреш
от любов

всички ключалки
зараснаха
когато разбраха
че си тяхната затворена
врата
трябваше да те разбия
за да повярвам
че вътре си пълна с мен
а аз - празен без тебе

не ми трябваш
за малко
повече от само
миг
стига ми
и да бъдеш
цял живот

жаден съм
като пустиня
пълна с миражи
от които не мога да пия
защото ти си пясъкът
от който съм направен

нищо не те замества
по-добре
от теб самата

КВАРТИРА

в сърцето ти е тясно
като в дом
нямам звънец
за гости
а отвън хазяйката не спира
да удря с юмруци по
вратата
да си платя наема

миналото е мое
бъдещето - твое
сега е още свободно
но можем да го заемем
само за
винаги

сърцето ми е счупено
на две
в теб

ПОРАСНАЛА

най-после
момиченцето на месаря
получава плюшена играчка
за рождения си ден
и бърза с радост
да я окачи
изкормена
на студената кука в склада
за да не се похаби
материалът
който може да бъде
продаден

ПЛОВДИВ ПО НИКОЕ ВРЕМЕ

на обед
облаците са слезли
толкова ниско
че намирисва на пръст
и единственият начин
да се скриеш от тях
в стария град
е да завиеш зад сексшопа
ако преди това не влезеш в
него
и не умреш от инфаркт
че не ти стигат някакви стотинки
да си купиш камшик
против отсъствие

ДОКАТО СМЪРТТА НИ СЪБЕРЕ

под полата й има
пакетчета кока
а той ги гълта
за друг
не се познават
и не си говорят
просто работа
веднъж докато бърза да го
види
носеното ще се спука
и дрогата ще я изпълни
в буквалния смисъл
но осъденият ще я чака
защото познава
вкуса й отвътре
няма да разбере
че е мъртва
свиждането ще свърши
без пратка
и ще го убият

на доброто ченге не му пука
кой е виновен
важно е фактите
да съвпадат
вечер на общата маса
се моли
както е богоугодно
храни се тихо с децата си
като на страшния съд
после нямо оправя жена си
и спи като пън
на дърво
което никога не е било
разлистено опасно към
небето

вървя
с нож в ръката
към теб
но сянката ми
държи
цвете

 С благодарности за Васил Прасков

АДАМ

върнах те
като ребро
вътре в мен
оттогава
те няма

ОТСЪСТВИЕ

ужасно ми липсваш
когато съм
с теб

когато мълчиш

в теб се целуват
краят
и началото
еднакво тихо е
преди смъртта
и след сътворението

ЕДНАКВО НИ ОБИЧА ТЪМНИНАТА

крия се от
теб
в очите ти

ПО МЕСТАТА

не съм на себе си
на теб
съм

 С благодарности на Васил Прасков

когато облаците слизат
ниско
в погледа ти
дъното на очите ти става
небе
от което изплува
костта ми
на птица

 С благодарности за Васил Прасков

гледаш ме дълго
в очите
за да се изгубиш в тях
напълно
и да не забележа
че си останала

ЦЕНАТА НА ЕДИНСТВЕН

само в теб
не съм сам
защото живея до другите
но ще остана самотен
когато умрат
преди мен

НАЙ-СТРАШНОТО ПРИЗНАНИЕ

мразя
да те обичам
веднъж

дъхът ми
е разваления цип
на полата
с която падам в краката ти
но ме захлупва платът
и не мога да те видя
гола
преди да облечеш друг
с тялото си

КОГАТО ГЛЕДАМ ПРЕЗ НЕЯ

сълзите й
са начин
да не плаче

не влизай в мен
ще изляза
защото ако остана
ще станем едно
а за любов
са нужни
поне двама

тишината е
будната кома
която ме сънува
шумно
в теб

всичко е до време
във времето с теб
всичко е
до смърт

толкова сме сами
заедно
че не може да ни разпознае
дори
самотата

 С благодарности за Васил Прасков

КОГАТО СЕ СБОГУВАМЕ
БЕЗ СТРАХ

в сухите ни погледи
единственото мокро нещо
е дъждът
който не падна

 С благодарности за Васил Прасков

ТРИМА

за да ме живееш
след смъртта ми
подписах договор
да бъда
донор
сложиха ти белия ми дроб
оттогава не мога да дишам
без теб
и без този
който те целува

аз съм черната плесен
която расте
по стените
в дома на сърцето ти
пълен с цветя
но в саксии
давам ти въздуха
който ти взимат
защото отваряш прозореца
за да изчезна
така заедно дишаме
мрака ми
в който ще се превърнеш
без мен
когато друг наеме жилището

БЕЗОПАСНОСТ НА ДВИЖЕНИЕТО

за да мириша на теб
бих изшмъркал като
наркотик
белите линии на зебрата
през която всеки ден
пресичаш
но движението
на улицата ти
не спира никога

ОАЗИС

ако светът е пустиня
без нас
искам да сме две гърбици
върху гърба на камила
която умира от жажда

твърде късно е
за да сме ранно
сбогуване
много скоро
ще сме
прекалено далече
за да стоплим за малко
студа на поредното
влюбване
преди да е замръзнало
в любов

гладът
ни е любимата храна
когато става дума за
раздяла

 С благодарности на Васил Прасков

никой не знае
защо се усмихва
старият продавач на икони
хиляди миризми на светци
са минали през
ръцете му
но само една
уми като мария магдалена
тялото му
с голотата си
оттогава я носи
некъпана

ЗАМРЪЗНАЛИ В СЛЪНЦЕТО

ако слънцето има врата
зад която е вечната зима
искам да се отвори
пред нас
за да влезем
и да се замеряме
със снежни топки
докато не замръзнем
един срещу друг
като два снежни човека
които никога няма да се
стопят

ВИНОВЕН

след живота без теб
ще съм яре
а ти - дъщеря на касапин
за пръв път ще почувствам
голотата си
и ще изгубиш зимата с мен
ще ме обичаш
защото само моето
мълчание
не знае как да ти
изневерява
ще излизаме по светло
заедно
без да се страхуваме
че някой
може да ни сочи като тъмни
малко преди да порасна
ще помолиш тате
да ти даде ножа
ще ме погледнеш в очите
с които не мога да плача
и ще ми прережеш гърлото
за да умра в ръцете ти
невинен

ФЕВРУАРИ

влизам
под кожата на самотата ти
само когато е зима
защото тогава
мога добре да натъркам
със сняг тялото си
до изтръпване
и да сбъркам студа в теб
с камина

 С благодарности за Васил Прасков

в пианото
на което се учиш да свириш
без мен
черният счупен клавиш
е най-дълбокият
защото постоянно ти се
иска
да свириш на него
докато натискаш другите
по навик

ДОКАТО СЛУША ДЪХА МУ

в полунощ
осъденият за убийство
звъни на адвокатката си
защото няма
на кой да пожелае
лека нощ
а тя мълчи
защото го обича

няма смърт
без теб
животът
добре я замества

 С благодарности за Васил Прасков

погледът ти
е пистолет
с който успявам
да си пръсна мозъка
толкова
че докато опираш гръб в
друг
да събера каквото е
останало
от лицето ми
след изстрела
и да го залепя
още кърваво
на неговото
за да ме целунеш

ако идваш от рая
искам да бъда земята
която е мокра
защото е плакала
че си паднал ангел
но не може да погребе
вечността ти
за да сте еднакви
когато изсъхне

 С благодарности за Васил Прасков

уча се да повтарям
без думи
след теб –
не ме обича
защото в ехото
на тишината
няма
не

най-желаният мъж
е поет
който прави секс
във всеки стих
защото още е
девствен

МЪРТВИЯТ Е ВИНАГИ
ЕДИНСТВЕН

пощальонът звъни
винаги два пъти
освен ако не знае
предварително
че носи любовно писмо
в празна къща

https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10209602108585485&set=a.10204117782840769.1073741935.1111357967&type=3&theater 

няма ден
в който с теб
да не правим любов
аз съм пердето
в тихата ти спалня
кожата ти полепва по мен
като прах
често отваряш прозореца
за да не сме заедно
и тогава
ме вдишваш обратно

ЖЕНАТА КОЯТО КРЕЩИ
ЗА ЛЮБОВ

е статуя
изваяна с отворена уста
на гробището
от сериен убиец
който в свободното си
време 
прави скулптури

детство мое

самотата
е другото име
на секса
с презерватив
който се пука
и се ражда дете
без родителска среща

времето с теб
е наргиле
в чужда държава
където се разстрелват
пушещите
а аз съм на точното място
в затвора
в който ти
изпълняваш присъдите

НЕЗАРАСНАЛА

постоянно
ближа раните
които още
не си ми нанесла
за да могат да се появят
когато дойде време
да си само белег

Цветята на другите

най-накрая
войната е свършила
и генералът
може спокойно да види
през тихия прозорец
на дома си
цялата празна градина
в която
не са цветя синовете му
легнали в чужди градини

само бавните губят невинност

бързата кучка слепи ги ражда
искам с теб да сме
нейните кученца
и да не помним
че ни е майка

сто години самота
далеч от мен
не са достатъчни
за да забравиш
смъртта
в която съм твой

без думи

искаш да съм
твоето мълчание
за да няма кой друг

да ме чуе

за левче и малко отгоре

думите ни са пълни с любов
като онези евтини парфюмчета
с толкова силна миризма
че под тях винаги пише
с удебелен чуплив почерк-
не пробвай

как се става Бог

като прехапеш
думите на някой
за да го задържиш
в погледа си

смъртта закъснява
а ние подраняваме
за срещата
на която животът е толкова
точен
че никога не можем
да умрем веднага
от любов

ЛЮЛИН

тази сутрин
мъглата е толкова гъста
в нашия краен квартал
че призраците
под прозореца ни
съпровождат детски колела
които имат само гласове
и се страхуваме
че ще пораснат без лица
преди небето да се е
изчистило

С благодарности за Васил Прасков

с теб сме
слюнката на лешояда
търсеща оазис
за да потече
а дори няма пустиня
в която да кацне
за мърша

токио догодина

лудостта ми по теб
е медицинската маска
която не сваляш
от лицето си
в метрото
за да не те заразят
нормалните
с които ме забравяш

вържи ме с миглите си
и ме бий с очите си
докато посинея
и заприличам на труп
който ще приютиш
в моргата
на съня си

твоят страх
е намордника
с който се будя
но не знае
че нямам
каишка

огледало
искам да се потроша
в погледа ти
за да има какво да събираш
с ръцете си

всяка моя цигара
без теб
е като монахиня
без Бог
а от двама ни
само ти пушиш

С благодарности за Васил Прасков

един без друг
дните ни са гърбици
защото тежи
повече от лице на гърба
призрака на
нероденото

всеки сън
в който те няма
е като наркоман
без спринцовка
а всяка сутрин е бяла
като кокаина
на другите
които шмъркат
сърцето ти

изписах името ти
вътре-
в клепачите на ангелите
и те никога не отвориха
очите си
за да те видя

гладът по мен
с който лягаш
е като лейкопласт
върху пръста ти
на който няма
порязано
но дори насън
не изпускаш ножа от
ръцете си
за да не ме пореже с
него
друга

любовта ми е толкова
стара
че няма търпение
да те захапе
защото има склероза
и не помни че не е
останал
нито един зъб в устата
й
а за изкуствено чене е
късно

ти си трупът
заровен
в задния двор
на сърцето ми
където се руша
като къща
без собствен акт 16

 С благодарности за Васил Прасков

затворници

аз съм лице зад
стъклото
ти-микрофон
мълчим си
защото знаем какво ще
си кажем
няма да сънуваш
надзирателя
мен няма да ме хванат
за любовник
ще си излежа присъдата
за кражба на име
което после се оказва
мое
ще се върна обратно при
теб
и някоя вечер
ще си пуснем
андреа бочели
ще си сипем кураре
във виното
и ще умрем
защото не можем да
бъдем
всички онези хубави неща
които се случват само
на мръсниците

верността ти
е като кутия цигари
в която събираш
угарките
защото нямаш собствен
пепелник

яркочервена самота

нощем
си слагам на
устните
любимия ти цвят
червило
за да помня че си ме
целунала
докато не изключиш
телевизора
в който аз съм
свършила
реклама

невинността ти е
болница
в която носиш
кислородна маска
за да повярваш
че ти стига въздуха
когато идвам
насън
да затисна дъха ти
с възглавница
за да умреш
по мен
веднъж завинаги

липсва ми тъмнината
в която
си говорим
докато те няма
защото без теб
светлината няма
лице

нощем преди да заспиш
кориците на моето
мьлчание
се отварят пред теб като
книга
и ти прелистваш
страниците им
но не можеш да прочетеш
картините на тишината им

 

С благодарности за Васил Прасков

 

ние сме волята за живот
която погрешка не влиза
в завещанието на умиращия
и наследяваме къща
без призраци
в която можем да сме
само гости

дъхът ти е
лятното гробище
в което се разпадам
некремиран
а ти не помниш кой ми е
парцела
за да ми драснеш
най-накрая клечката
и докато ме търсиш
тялото ти
потъва в собствената си земя
от изровените празни гробове
на мъртвите с които ме
заместваш

аз съм родилното петно
по теб
но тялото ти е
на друга

когато гледам в очите ти
виждам апокалипсиса
на детето което е
ядосано
че светът иска да
да разруши красотата му
но аз съм времето
и връщам Бог назад
преди да бъде сътворена
тъмнината

раят
е другото име
на ада
да нямаш любов
в презерватива
с който я правиш

всеки момент ще
повьрна
и ще разбера
че Бог се е изгубил
в превода
на молитвите ми за
прераждане
бебе сьм
вместо твой мьж
сега вече знам защо
плачат
новородените
когато казват
мамо

телефонно обаждане

искам да си умия очите
с гласа ти
за да не чувам
че друг
докосва лицето ти

четирите годишни времена
(поп версия)
есен е
лятото ни настьпи
но ти нямаш достатьчно
зима
с която да скриеш
колко са голи
пролетните ти клони
по мен

мечтая да съм
булчинската рокля
която носиш за друг
след сватбата
ще ме свали
от теб
и няма да видиш
как плача
със сълзите на пералнята
ще прекарам в
гардероба ти
вечност по-дълга
от тази на дрехите му
накрая ще ме извадиш
от нафталина
за да ме нарежеш на
парчета
с ножицата
с която не ти стига смелост
да го убиеш
защото
се е оженил за теб
вместо мен

С благодарности за Васил Прасков

за да ме чуеш
бих станал
дори живак
в ухото ти
но така ще
бъдеш
термометър
който с мен
пада под нулата

той е
лицето което се покланя
от стената
за да му ръкопляскат
но не знае
че никой не чува
гласа му
защото е само портрет
нарисуван от мъртъв
художник
който е преспал с
модела му
и после го е напуснал
заради някое
истинско момиче

някоя вечер
ще вляза в съня ти
и ще се самоубия
кърваво
за да няма следа от
смъртта ми
в теб на събуждане

гладът е само
началото
ти си краят
на всяка храна

ти си ножьт
с който си прерязвам
вените
преди да сьм разбрал
че се преврьщаш
в бинт за стара рана

С  благодарности за Васил Прасков

искаме апартамента й
всяка сутрин
погледите ни
сипват силна отрова
в кафето й
а тя не ни вижда
отсреща в стената
където сме снимки
на мъжете които
убиваше
за да наследява
домовете им
последният заля с
киселина
очите й
него най- силно обичат
защото единствен
я научи да бъде
невинна

верността ми
без теб
е богомолка
която храня със захар и
не се сещам
защо не си сменя цвета
когато кацне на ръкава ми
защото от много сладко
е станала едноцветна

уча сърцето си
да отлежава
като синьо сирене
за да ти предложа
само благородната му
плесен
но когато накрая се
срещнем
мухълът му те убива

в милото ти дневниче
в което рисуваш
малки сърца по другите
и оставяш големи бели
полета
за отсъствието ми
аз съм кожата
която пази
страниците от разпадане

СОФИЯ УТРЕ ПО СЪЩОТО ВРЕМЕ

в този град
улиците са пълни
с пораснали деца
които трупат точки за
отстъпка
в клиентските си карти по
аптеките
с покупка само
на проверени добавки
които не умеят да убиват

С благодарности за Васил Прасков

ревнувам те
като петно на роршах
когато гледам към теб
по-кратко от едно
премигване
на втория поглед
си само
стокхолмски синдром

когато влизам в теб

не си цвете за мирисане
градина си

токът спира
и ние търсим свещ
забравили
че Бог оставя на тъмно
само тези за които вярва
че могат да светят
когато правят любов

стената

тялото ми е
стената
на която правиш любов
с другите
но така гърбът ти
винаги се опира на мен

ако цената да си с мен
е стих
искам да те опиша така
сякаш правя любов
за последно
преди да умра
от рак в последния стадий
и да скъсам листа
за да не знам
че съм
в ремисия

ако съм църква
ще влезеш в мен
поне за сбогом
и ще се срутя отгоре ти
за да сме заедно
в руините на вярата

С благодарности за Васил Прасков

дори отсъствието ти

е повече от всичките ти снимки

които бих заснел

от упор

макар дъхът ти

да е като сбогом

летище

искаш да си стоманена птица

която отлита

с всички терористи

готвещи атентат

на борда й

преди да съм стигнал

до претъпкания й терминал

като черната кутия

която остава

когато свърши всичко

кръв

подай ми ножа

и гледай

как го държа

от страната която не трябва

бъди ножа който вече няма дръжка