дъхът ти е
лятното гробище
в което се разпадам
некремиран
а ти не помниш кой ми е
парцела
за да ми драснеш
най-накрая клечката
и докато ме търсиш
тялото ти
потъва в собствената си земя
от изровените празни гробове
на мъртвите с които ме
заместваш